Жорж Трак: Всеки паметник е документ на своето време
Пловдивският ваятел и галерист Жорж Трак (Георги Иванов) е на мнение, че Братската могила би трябвало да се възвърне и пространството към мемориала да се употребява пълноценно. Не е оптимист, че това действително може да стане, и не изключва на следващия ден някой да каже, че структурата няма да издържи, рискова е и би трябвало да се отстрани, тъй като за сходно решение няма политическа воля.
В двора на неговия „ Тракарт парк “ се съхранява монумент на партизанката Йорданка Николова, повдигнат по времето на соца на площада до кръстовището на бул. " Васил Априлов " и " Шести септември ". Внушителната статуя е висока три метра.
„ Като ме питат коя я, споделям - Мега Мара. През 90-те години, след демонтажа, тя беше закарана в комбината за монументално изкуство на СБХ и хвърлена. Вдигнах я пред вратата на артцентъра, с цел да не могат крадците на цветни метали да нарежат творбата на Виктор Тодоров, само че стана скандал в Общинския съвет. „ Кой е този Жорж Трак? Ние смъкваме социалистическите знаци, а той ще ги подвига! “ Дойдоха от Общината и Министерство на вътрешните работи и разпоредиха да я махна. Срам е, че имаме такова пренебрежение към изкуството. Ако такова е било отношението към паметниците на културата епохи преди нас, е ясно за какво сме като разорана равнища, като се изключи наследството, което е подземен и е съхранено. Културата в никакъв случай не е била приоритет на страната и нацията “, разяснява с болежка за „ Марица “ Жорж Трак.
Припомня, че след Десети ноември бяха захвърлени и други монументи. „ Едни бяха нарязани, други развалени още при демонтажа. Абсолютна занемареност, антикултурно отношение към творби на изкуството ", споделя Жорж Трак. Паметникът на Георги Димитров, направен от бронз и месинг, беше захвърлен върху зарязан терен на ул. „ Петър Шилев “ в " Кършияка " и обезглавен. Вълната на измененията опустоши скулптурите на Ленин, който в цялостен растеж се извисяваше до Панаира, на Лиляна Димитрова и Комунарите, на чието място в този момент е паметникът на репресираните от комунистическия режим. С решение на Общинския съвет през 90-те години бяха свалени и паметните плочи.
„ С сходно отношение към паметниците ние унищожаваме и актуалното си, и бъдещето. С изкуството си художниците и скулпторите вършат документи на времето. Нормално ли е да унищожаваме документи? Само тоталитарните режими го правеха. В какво са отговорни хората, които са отразили в слово, картини, статуи част от историята, че им унищожават труда? Тъжна работа е “, не може да си помири галеристът.
Филип Македонски беше екстрадиран от Главната, само че Мильо оцеля
Съдбата на паметника на Филип Македонски е характерен образец за митарствата, на които са подложени монументите под тепетата. Внушителната скулптура на бащата на Александър Македонски, който като държател дава името Филипополис на днешния Пловдив, беше издигната на Главната до Римския стадион през 2004 година Това беше съпроводено с много бурни полемики до каква степен е подходящо един поробител да бъде възвеличаван по този метод. Монументът, направен от скулптора Кирил Найденов, обаче беше свален с надалеч по-грандиозен скандал през 2011 година и изместен на ул. „ Авксентий Велешки “ до постройката на Общинския съвет. Тогава в отбрана на паметника се разгласи тогавашният кмет Славчо Атанасов с претекст, че демонтажът ще обиди Община Солун, която спонсорира монумента.
Иван Тотев в качеството си на регионален шеф настоя непознатият държател да се конфигурира на друго място, базирайки се на идната реституция на Римския стадион. За двата си кметски мандата той съществено поправя екстериора на Главната, като отстрани съвсем всички статуи, в това число и лайкове от децата червен бик, сътворен от Николай Савов. Неговата колона на площад " Гроздов пазар ", отдадена на независимостта на България и открита от Славчо Атанасов през 2008 година, и в този момент е център на тържествата на 22 септември.
Покрай реконструкцията на Цар-Симеоновата градина Тотев махна над стогодишната " Арка " на Димчо Павлов и не я върна назад, а преди ремонта на площад " Централен " разпореди да демонтират " Спиралата " на Жорж Трак. Седемтонната апаратура от хром и никел беше подарена от създателя на града през 2007 година по случай приемането на България в Европейския съюз. От Главната изчезна и " Орфеевата тръба " на арх. Димитър Драгнев. С решение на Общинския съвет, гласувано неотдавна, " Арка " -та ще бъде реставрирана и върната в парка, само че за другите статуи прошка не се задава.
По подигравка на ориста обаче бронзовата фигура на надарения полово градски глупак Мильо, настанил се по време на демокрацията на стълбите на Каменица, оцелява към този момент при всички кметове.
В двора на неговия „ Тракарт парк “ се съхранява монумент на партизанката Йорданка Николова, повдигнат по времето на соца на площада до кръстовището на бул. " Васил Априлов " и " Шести септември ". Внушителната статуя е висока три метра.
„ Като ме питат коя я, споделям - Мега Мара. През 90-те години, след демонтажа, тя беше закарана в комбината за монументално изкуство на СБХ и хвърлена. Вдигнах я пред вратата на артцентъра, с цел да не могат крадците на цветни метали да нарежат творбата на Виктор Тодоров, само че стана скандал в Общинския съвет. „ Кой е този Жорж Трак? Ние смъкваме социалистическите знаци, а той ще ги подвига! “ Дойдоха от Общината и Министерство на вътрешните работи и разпоредиха да я махна. Срам е, че имаме такова пренебрежение към изкуството. Ако такова е било отношението към паметниците на културата епохи преди нас, е ясно за какво сме като разорана равнища, като се изключи наследството, което е подземен и е съхранено. Културата в никакъв случай не е била приоритет на страната и нацията “, разяснява с болежка за „ Марица “ Жорж Трак.
Припомня, че след Десети ноември бяха захвърлени и други монументи. „ Едни бяха нарязани, други развалени още при демонтажа. Абсолютна занемареност, антикултурно отношение към творби на изкуството ", споделя Жорж Трак. Паметникът на Георги Димитров, направен от бронз и месинг, беше захвърлен върху зарязан терен на ул. „ Петър Шилев “ в " Кършияка " и обезглавен. Вълната на измененията опустоши скулптурите на Ленин, който в цялостен растеж се извисяваше до Панаира, на Лиляна Димитрова и Комунарите, на чието място в този момент е паметникът на репресираните от комунистическия режим. С решение на Общинския съвет през 90-те години бяха свалени и паметните плочи.
„ С сходно отношение към паметниците ние унищожаваме и актуалното си, и бъдещето. С изкуството си художниците и скулпторите вършат документи на времето. Нормално ли е да унищожаваме документи? Само тоталитарните режими го правеха. В какво са отговорни хората, които са отразили в слово, картини, статуи част от историята, че им унищожават труда? Тъжна работа е “, не може да си помири галеристът.
Филип Македонски беше екстрадиран от Главната, само че Мильо оцеля
Съдбата на паметника на Филип Македонски е характерен образец за митарствата, на които са подложени монументите под тепетата. Внушителната скулптура на бащата на Александър Македонски, който като държател дава името Филипополис на днешния Пловдив, беше издигната на Главната до Римския стадион през 2004 година Това беше съпроводено с много бурни полемики до каква степен е подходящо един поробител да бъде възвеличаван по този метод. Монументът, направен от скулптора Кирил Найденов, обаче беше свален с надалеч по-грандиозен скандал през 2011 година и изместен на ул. „ Авксентий Велешки “ до постройката на Общинския съвет. Тогава в отбрана на паметника се разгласи тогавашният кмет Славчо Атанасов с претекст, че демонтажът ще обиди Община Солун, която спонсорира монумента.
Иван Тотев в качеството си на регионален шеф настоя непознатият държател да се конфигурира на друго място, базирайки се на идната реституция на Римския стадион. За двата си кметски мандата той съществено поправя екстериора на Главната, като отстрани съвсем всички статуи, в това число и лайкове от децата червен бик, сътворен от Николай Савов. Неговата колона на площад " Гроздов пазар ", отдадена на независимостта на България и открита от Славчо Атанасов през 2008 година, и в този момент е център на тържествата на 22 септември.
Покрай реконструкцията на Цар-Симеоновата градина Тотев махна над стогодишната " Арка " на Димчо Павлов и не я върна назад, а преди ремонта на площад " Централен " разпореди да демонтират " Спиралата " на Жорж Трак. Седемтонната апаратура от хром и никел беше подарена от създателя на града през 2007 година по случай приемането на България в Европейския съюз. От Главната изчезна и " Орфеевата тръба " на арх. Димитър Драгнев. С решение на Общинския съвет, гласувано неотдавна, " Арка " -та ще бъде реставрирана и върната в парка, само че за другите статуи прошка не се задава.
По подигравка на ориста обаче бронзовата фигура на надарения полово градски глупак Мильо, настанил се по време на демокрацията на стълбите на Каменица, оцелява към този момент при всички кметове.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ